Октрих тези мили редове от отминалото лято, докато си чистех компютъра. Не можех да не ги споделя. Толкова съм зъл. Прекрасно!
Да обобщим впечатленията ми от завръщането ми в Градът на Ангелите.
Пътуването до летището с Кристъл и Хана не беше толкова трагично, колкото очаквах. Бяха много мили и прекрасни, но няма да страдам, ако не ги видя повече. На летището имаше интернет, безплатен, което само по себе си беше чудо. Самолета също беше прекрасен, дори успях да заспя без да ме заболи врата.
Естествено, нещото, което ме изнерви, беше милият ми вуйчо. Чувам се с него по телефона и той ме пита да дойде ли да ме вземе от летището. Добре, пълно безобразие. Не питаш дали искам или не, а директно идваш. Стига ми, че ще дам поне 150 долара за транспортиране на багажите ми по летищата, а сега и да си ги мъкна по автобусите, за да му пестя на него нервите… Ай, сиктир.
Така, дойде да ме вземе. Качихме се в мизерната кола, която отвътре беше с декора на вътрешността на боклукчийска кофа. По пътя си взех пица, която дори не си направих труда да искам да платя. След всички тези излишни разходи, а и при факта, че не знам как да си поискам парите за билета, няма да плащам нищо тук.
Прибрахме се в къщата, където заварих бледоликата приятелка на вуйчо. Нелюбезен мързел с властолюбиви наклонности. Видях новата ремонтирана част на къщата, която изобщо не ми хареса, но, разбира се, излъгах. Нищо не ми харесва. На всичкото отгоре ще спя на надуваем матрак на пода в ремонтираната половина. Лукс и разкош.
Бесен съм. Просто думите не ми стигат да опиша всичко, от което съм разочарован и потресен. Но какво ли очаквах, и миналата година беше така. Но сам съм си виновен. Или не, семейството е виновно, чувството за дълг и вина, които ми внушава!
Край на първа част.
Втората част така и не съм написал ;(
Няма коментари:
Публикуване на коментар