На пети (и засега последен) сезон от гимназистки американски сериал, наречен Awkard, съм. Божеее. защооо го това момиче е толкова простооо. Пет сезона не мога да ѝ трая тъпите физиономии, драми, втъляване на чувства и пренебрегването на такива. Пубертета не е толкова сложен, Джена Хамилтън! Вземи се в ръце, дявол да те вземе. Отхвърли куп прекрасни момчета, защото си още влюбена в атлета на випуска. Пача нещастнааа..! Писна ми, разбираш ли?!? Мати Макгибън това, Мати Макгибън - онова. Обичам го, но за негово добро няма да му го кажа. Ти обичаш да се жалваш колко си нещастна - ей това е. Ти въплъщаваш мисленето на милиони отчаяни (американски) гимназистки, което сумарно е тооолкова тъпота на тоя свят, дево от Гуадалупе!!! Ти си едно леке, Джена, което не може за 2 минути да спре и помисли, за да предотврати бъркотия, която после от гузна съвест и събуден морал тръгваш да оправяш.
И ако не бяха Сейди и Тамара да ти носят сериала на гърбовете си, ти нямаше да си нищо повече от невидимa..!
P.S. Тъкмо изглеждах още един епизод и как така тооочно когато Мати ѝ каза, че му е ясно, че тя го отблъсква (което тя прави от любов..) и тя а-ха да му обясни ама той бесен я прекъсна и се врътна да си тръгне. Ама какви сте такива фитили бее, търпение за две стотинки нямате един друг да се изслушате и да се изясните беее. Драматурзи всичките до един.
И как така сейди все с най-сладките мъжлета я спрятат, та на недовтасала мекица мяза, еййй.
Няма коментари:
Публикуване на коментар