Пия бира, Матей гледа идиотски клипове, а Алекс се къпе. Безкрайно е нежеланието ми да пиша. Сякаш като я напиша и ще стане още по глупава мисълта ми. Случват се някакви неща в живота ми обаче като мога да ги кажа на Алекс, как да ги напиша тук? Оставам ли толкова дълго сама с мислите си, че въобще да мога да образувам мисъл?
Иска ми се вече да живеем на село. Имам някаква сила , с която успявам толкова добре да пресъздам в главата си определена работа, че имам чувството, че вече съм я изживяла. В паралелни реалности вече съм постигнала какви ли не неща, а в тази нещата се случват толкова бавно. Трудно ми е да гледам нещата в такова темпо. Ще ставам на 30 години. Какво мислех да бъда на тази възраст и какво съм сега? Сигурно се чувствам така (освен по навик), защото напълнях и не се движа. Това ми оказва голямо влияние върху настроението.
Нямам какво да кажа. Почвам проекти и ги зарязвам, защото не стават така добре както ми се иска. Почвам да опаковам и оставям, чистя готвя и после пак отново. И рядко изпитвам доволство от свършената работа. Как човек е доволен?
Искам да плета, да тъка пътеки, да бродирам възглавници, да шия дрехи, да съдя домати и картофи, да правя дърворезба, да шия гоблен, да правя торти мъфини и бисквити, да правя пиняти, да правя бродерия, да чета книги на свещ, да шушкам боб, да правя консерви, да ловя риба, да правя вино, да садя овошки, да меля брашно, да гледам кокошки, да събирам сено, да ходя на църква, да бъда доброволец, да ходя на излети, да бягам, да боядисвам, да рисувам. Има и още. Обаче най-трудното ми е да изпитвам удоволствие от това което съм сега. Матей промени живота ми толкова много. Обичам го, но знам от какво се лишавам. В същото време в редките случаи, когато съм без него и вървя по улицата, изпитвам такава самота. Няма да забравя, когато бяхме в болницата и той беше в интензивното. Имах време да подредя багажа ни, да измия шипето му за мляко, да опъна чаршафа и тогава не ми остана нищо друго освен да чакам. Чаках да ми го доведат без да имам какво да правя. Гледах детската му книжка и усещах такава празнота.
Чакам да порасне и се надявам да не проваля най-важната си задача - родителството. Мъча се да се науча да съм щастлива и доволна, за да се научи и той, обаче ми е толкова трудно. Преди мислех за четири деца, но сега освен заради разширените вени и болките къде ли не, си мисля, че не мога да се справя с отговорността. Може аз да се взимам прекалено насериозно, а може би не. Може другите да са прекалвно безразсъдни.
Спирам да пиша. Отивам да пия бира и да ям луканка и кашкавал. Ще го нарека удоволствие от живота. Ще изкъпя Матей и ще го сложа да спи, а после може да продължа с удоволствията от живота.
Няма коментари:
Публикуване на коментар