Последните три вечери не съм си спал у нас. Колкото и да се радвам, че си имам някой, който да ме обожава, тези пренощувания някак ми изпиват енергията. Не е моята стая, моето легло, моята баня. Нямам нищо мое, нищо, което да ме кара да се чувствам у дома си. Освен едно момче, което ме обожава. Все още се опитвам да проумея какво толкова очарователно е намерил в мен, защото аз рядко показвам каквито и да било емоции и чувства. На повърхността (отново) избиват безбройните ми комплекси, които той не може да разбере. Запозна ме с една част от приятелите си, някои от които са му съквартиранти и роднини. Опитва се да ме интегрира в неговата си среда, но не разбира, че аз с непознати, поне в началото, съм изключително дръпнат и асоциален. Не може да разбере защо не ходя по заведения, не танцувам и не се забавлявам. Добрата стара Линда Гудман предричаше точно такива несъответствия в една връзка между нашите зодии, но засега не се оказват фатални.
Снощи излязохме на разходка, хапнахме, и пихме по коктейл в центъра. И решихме, че официално сме заедно. Мисля, че аз трябва да направя някои компромиси със себе си. Обичам да съм сам, да прекарвам времето си вкъщи пред компютъра и досега той не е имал нещо против да не ходим никъде. Но не може винаги да става както аз искам. Трябва някак да се сдуша с приятелите му, защото той каза, че не иска да дели и да трябва да избира дали да бъде с тях или с мен - иска двете наведнъж. Е, предполагам, че мога да намеря общ език с тях, както и да излизаме от време на време, макар че по въпроса с танцуването не зная какво ще правя. Но за педербала в парка съм навит, звучи ми дори приятно :)
Абе различни сме, това е ясно. И въпреки това се харесваме, което е прекрасно.
Вие двете ме отвращавате. Иде ми да ви ритам в главата, докато престанете да шавате.
ОтговорИзтриване