Безработието ми е константа, но затова пък отчаянието, до което то води, се увеличава прогресивно. Вчера се чух със Слънцето и отчасти заради това, отчасти заради това, че пак ще пътува и е толкова щастлив, отчасти заради подозрения, че не ми казваше нещо, му наговорих такива ужасни неща, бях толкова брутален, че се чудя как изобщо ме търпи. След това се чувствах ужасно, но нито имаше как да му се обадя, предвид, че зад границата има само една улица, където хваща обхват, нито пък си бях вкъщи, за да му пиша нещо. Мислех го толкова време, побеляха ми косите от притеснение и като се докопах до стаята му писах едно дълго писмо за извинение.
Утре пак ще търся работа. Този път ще мина на няколко места лично по адресите, защото очевидно от jobs.bg полза няма. Ако докрая на тази седмица не излезе нищо вероятно ще се откажа. Няма да има смисъл да стоя повече в София, то половината лято мина.
Ох, проклетите комари нападат, а Райд-а ми свърши. Тази нощ ще има война…
Няма коментари:
Публикуване на коментар