Как аз го видях

Бях писал това след концерта на Мадона, но тогава така и не го публикувах, защото смятах да го допълвам. Вече не ми се занимавам. Пускам го в "суров" вид.

Кралската половинка на Мадона вече лежи два метра под земята, но очевидно тя си прави редовно упражненията, защото на концерта в София показа на всички колко корави задник и крака може да има една жена на педтесет. Но да започна отначало и да кажа как аз видях нещата... Бидейки предвидливи, с компанията, с която трябваше да ходя на концерта, бяхме предвидили да бъдем на стадиона към 18ч. Естествено, докато се съберем само стана толкова. Завлачихме се като народна песен дотам, където хора пъплеха на всеки сантиметър, а на всеки ъгъл се предлагше "едър, печен, пресен!" слънчоглед. Мисълта да люпиш семки на концерт, за който си дал минимум 100 лева не ме очарова, но е факт, че слънчогледа доста се харчеше! Както и да е, наредихме се на опашката и не след дълго вече минахме проверката на билетите и бяхме зад огражданията на стадиона. Ориентирахме се къде сме и за моя изненада не бяха дошли още много хора, та можеше да си намерим места с добра видимост. Наредихме се близо до огражданията, които ни деляха от "Златния кръг", в дясната част на сцената. И зачакахме изпонасядали на земята... Тълпата започна да се сгъстява, нямаше как да се седи вече, станахме и продължихме чакането. На сцената излезе някакъв гном, който се оказа подгряващия DJ Пол Оукенфолд, който прегря от работа, като натисна "Play" на сета си от песни и това му беше цялата работа за час напред... ако не броим обикалянето му напред-назад по сцената, колкото да се убедим всички, че не е необходимо да си красив, за да си известен. Миксовете му не бяха нищо особено, мен повече ме впечатли озвучението, което усещах в гърдите си и което следваше обещаващо да се убеличи двойно, когато излезе Мадона. Та след като трола приключи с невероятното си изпълнение, натискайки "Stop" (чудя се дали използва Winamp?) се започна истинското чакане. Беше може би 20:30, все пак излизането на Бабичка беше обявено за 21:00. Последва поредица от мексикански вълни, които започваха мощно и позамираха към края, но духа определено го имаше. Добре де, то дух 15, 20, 30 минути, ама Баба не излиза... стана 21ч, мексиканските вълни вече секнаха, защото не даваха особен ефект спрямо появата на Мадона. 21:15, 21:30... най-накрая движение, започнаха да се пълнят кулите с прожекторите, което е сигурен знак, че прожекторите най-накрая ще влязат в употреба! Някакъв техник обикаля на сцената сто часа с един микрофон и вече почнах да се чудя дали няма да запее той... За щастие не, прибра се след малко, светлините угаснаха, всички затаихме дъх.. и започна отварянето на Candy Shop. Местейки се мониторите освободиха място за Нейно Величество, която скромно-скромно се появи на трон и с бастун (който не и трябваше за друго, освен за визия). Не мога да кажа дали беше красива или грозна, сбръчкана или изпъната. Беше руса, предизвикателна и дръзка, енергична... и велика по нейния си начин. Пя фалшиво, пак само както тя си може и за което всички толкова я обичат. Не мога да възстановя песните в реда, в който ги е изпяла, нито пък дори да ги назова всичките. Съзнанието ми беше заето с друго. А именно: "Аз съм тук, Мадона е срещу мен... и защо, дявол да го вземе, не гладувах още месец, за да мога да я видя поне както си му е реда?!?" Моята психика определено е повредена, няма спор. Виждах добре, екраните допълваха каквото диоптрите ми не позволяваха, но въпреки това бях някак толкова близо и толкова далеч... и ме беше яд. Ако можех да се забавлявам този концерт щеше да е далеч по-незабравим за мен. Нейсе. Та, както казах, по ред песните не мога да ги анализирам и разкритикувам. А и не искам. По-скоро ако ще казвам нещо ще за Мадона и за това колко странно не-импровизираща беше. Всичко, което видях е замислено до последния детайл, всяко движение, всяко смигване, всеки жест. Пуснете си друг неин концерт от това турне и ще се уверите в това. Разликата е единствено в размерите на стадиона и публиката. И тук-таме в репертоара. Това ми беше много странно. Разбира се, вярвам, че когато единият монитор се развали и един от пикселите му изпадна някъде, това не е било планирано. Беше голяма драма, докато го оправят. Имах чувството, че докато Мадона свири на китара и пее всички са се вторачили в неработещия монитор и дупката, която някой усилено се опитваше да запълни. За съжалние неуспешно. Поне го накараха да работи, макар и с дупка в него. А, да, идеята ми беше за емоцията. Смятам, че липсата на импровизации е в ущърб на концерта, защото точно те карат публиката да издивява най-много и да се чувства специална. Разбира се, Мадона е велика сама по себе си, за да прави такива неща, хората трябва да припадат само като я видят, не е нужно да импровизира, дори да пее. Не казвам и че беше съвсем лишен концерта от реплики като "Хайде, София, къде сте". Дори чух отнякъде, че досега Мадона рядко е казвала името на града толкова често, но не знам доколко това е истина, предвид, че съм присъствал единствено на този концерт от турнето. Както се знаеше предварително нямаше бисове, поклони, сбогувания. След последната песен Мадона изчезна, навсякъде светна Game Over и сцената се върна в изходно положение. Това ме шокира малко, но очевидно си е такава, след като никой друг не беше изненадан от факта. Е, това беше то. Мадона дойде, направи каквото се очакваше от нея и отлетя. Харесвам я, уважавам я и пак бих отишъл. Но този път най-отпред.