Поетът в мен

Не зная точно в кой момент съм решил да ставам поет и какви са ми били подбудите. Но днес, докато от скука чистех, попаднах на това подобие на стихотворение, плод на липсата ми на въображение. И реших да го споделя, ако не за друго, то поне да се посмеете малко.

И тъй, ето го.

Не зная - ти искаш ли да бъдеш с мен?
Желаеш ли да те обсебвам всеки ден?
Мечтаеш ли до теб да съм, когато се събудиш,
или предпочиташ с някой нов отново да се любиш?
Не искаш ли сърцето ти да става на парчета
всеки път, когато дарявам те с прегръдката проклета?
И после пак да става цяло,
от любов обезумяло,
от целувка страстна
и ужасна,
носеща наслада непозната
и болка притъпена във стомаха?
Не искаш ли да знаеш, че някой те обича,
че в любов и вярност ти се врича?
Не искаш ли да знаеш, че няма да си сам,
дори когато си отхвърлен и опозорен от срам?
Аз знам, че искам да съм с теб.
От теб зависи дали ще продължим напред.

Добре, признавам, че римите са били основна цел, когато съм го писал и звучи малко безумно. Но пък си е мое! :)