Дали наистина обичам да бъде нещастен? Виждам нещо невъзможно и искам да се докопам до него, докато не разбия лавинообразно нарастващите ми надежди?
Нещастието ме е изпило. Краката ми се омекнали. Нямам желание за нищо. И всичко това заради една торба с кокали. Ама пък най-хубава торба с кокали. Която ме забавлява, слуша и разбира. Която ме гушка, докато гледаме филм. Неслучайно се сетих точно за нея, докато излизах с Георги. От много време ми изплуваше в съзнанието и когато се видяхме след дългото прекъсване все едно нищо не се беше случвало. Странно, но факт. Привлича ме физически. И ме харесва само като приятел. А аз се чудя как да не си показвам чувствата. Но като ми заговори за други мъже... и вътрешностите ми изпадат в агония. А толкова неща не ми харесват в него, а в същото време не ми пречат. Да, на влюбване ми звучи.
Робърт, Робърт, аз никога няма да бъда със теб.
Няма коментари:
Публикуване на коментар