Пък аз пиша... бре

Осъзнавам, че не пиша, защото няма какво да напиша - за пореден път. Обаче взе да ми омръзва! Щом Бариерата може да пише не в негов стил то и аз мога да напиша просто няколко изречения на ден, за да има смисъл от съществуването на този блог! И така днес няколко часа се гърчих в менструални болки и проклинах съдбата, че съм се родила жена! Сега ми остана само болката в кръста, но след малко ще взема още едно хапче. Днес ми е почивния ден и трябва да се възползвам да свърша някои неща които се отлагат. После имам безумните трета, първа и трета смяна докато дойде отново почивния ми ден. Опитвам се да направя някакъв обрат в първичната си реакция към задълженията, но всичко продължава да ми тежи и да ме потиска. Опитвам се да бъда по-спокойна. Не знам как е при другите, но аз имам чувството, че времето ме притиска и че всичко ми се изплъзва, че нямам контрол над живота... и това ме побърква...