Торба с кокали 2

На този блог визията крайно неприятна е станала. Като на gmail. Все по-трудни ги правят за боравене. Само картинки и аз да гадая кое какво е. Нещастници. Накратко това, което ми вълнува от няколко дни е следното. Вдигнах скандал на Венци, задето не ми огговори на съобщението, докато беше във Враца. Той ми каза, че няма да се промени. Аз му казах, че се държа с него като с гадже. Той ме пита дали имам по-специални чувства към него. Аз излъгах и казах, че такива не може да има. На следващия ден му се оплаках, че ще си умра сам. Той ми каза, че съм прекрасен човек. Аз му казах, че ще си умра сам и прекрасен. Той реши да ме успокои с новината, че е бил влюбен в мен в началото на нашето запознанство. Аз бях възмутен. Аз му говоря, че го харесвам, той ми говори, че вече било стара работа и сега съм му най-добрия приятел и да спра да му говоря, че го харесвам, че му било неловко. И така. Още не сме се виждали, все ни се разминават графиците, случайло и неслучайно. И е странно колко много ме дразни с поведението си и как силно ревнувам от някакви хора, постъпки дори. Жена съм, всичко се случва само в главата ми...