...

24 часа по-късно той звънна. Без намерение да се извинява, а готов да отвърне, дори да нападне.
За него желанията ми са безумни - каза, че нито сега, нито занапред той ще ми дава отчет за това какво прави и защо го прави и с кой го прави. Не че съм му искал отчет, просто му казах, че не ми харесва това, че е използвал едно оправдание да не се вижда с мен, а после е правил съвсем друго. Предположил, че ще се засегна и че така ще реагирам. А тогава защо не направи нищо, за да го предотвратиш? Бил винаги честен с мен за всичко и винаги мил - ами не си личи на моменти, сори. Не знаех какво да кажа. За мен това беше един вид край. Как да искам да бъда с него, като той ми отнема мечтите за бъдещето. Бъдеще, в което ще бъдем зависими един от друг и ще си споделяме всичко. Той не иска това. Иска да е независим.
И не знам какво да правя.