Колко нощи поред всеки път като се събудя и възглавницата ми е неприятно мокра и топла. Въртя я, търся хладно местенце по нея, където да си подпра мократа тиква, за да усетя поне за секунда онова приятно усещане...
Но не е само възглавницата, всичко подгизва. Спя гол, без завивка и въпреки това се потя. Вратата на терасата е отворена и колкото и да пада температурата навън сякаш има невидима преграда, която спира топлината от стаята ми да излезе или прохладата отвън да влезе.
И си мисля за зимата. За нощите, в които си лягам и дори не махам покривалото на леглото, за да ми пази по-топло. Мисля си как краката ми са толкова студени, че се принуждавам да заемам странни пози и да ги притискам един в друг, за да им придам някаква телесна температура. Мисля си за приятното тракане на духалката, работеща по цели нощи, за да не се събудя на шушулка. Мисля си за хубавите удобни зимни дрехи, толкова по-практични от летните, а и много по-стилни по мое мнение.
Мисля си зимните нощи, в които ще имам някой, който да спи до мен. Сън, необезкояван от потене, залепване и смърдене. Сладък сън на гушкане не само за удоволствие, но и за удобство.
Мисля си за далечния януари, когато Пламена дойде в София за рожденния ми ден и с Теодора спаха вкъщи. Какъв прекрасен сезон е зимата!
Хубавата ми студентска стая, прекрасната, уникално-неповторима стая - съкровищница за спомени за три от най-прекрасните ми години. Наесен може би ще я напусна и няма да крия, че зимата без нея няма да е същата.
И искам да създам ново място, където да създавам нови спомени. Място, което няма да се налага да изоставям. Всеки ден от известно време насам не минавам по обичайния си маршрут за работа, а свивам по едни малки улички в квартала. И минавам по една - ул. Плиска, където на номер 52 строят нова малка кооперацийка с голяма табела "Продава боксониера, двустаен, тристаен, мезонет". Или нещо такова. И така съм се влюбил в тая улица, така силно копнея да живея на нея, че в главата ми се въртят всевъзможни мисли как това да се случи. Уличката е една такава малка, сгъчкана, павирана, с дървета и все такива приятни малки сгради. Толкова тихо и спокойно ми изглежда, че само като минавам оттам преди работа и ми се променя настроението.
И пак си мисля колко би било хубаво да си прекарвам зимите там. Както и всички други сезони. В моето жилище, с моите мебели. С моите приятели и моето гадже. Мога ли да мечтая за нещо повече и по-битово? А шансовете да го получа - нулеви. И това малко ме обезсърчава.
Ах, зима, зима, липсваш ми.
Няма коментари:
Публикуване на коментар