Носталгия за пореден път

Аз не съм наред, честно. Стоя на работа и понеже нямам работа - стоя в гугъл мапс си правя виртуални обиколки на американското селце, в което съм изкарал близо 8 месеца от живота си. Как 8 месеца могат да оставят толкова спомени? Хубави, лоши, все ми липсват. Днес виртуално се разходих по улиците около работа, магазина, от който си купувах гримове. После се разходих до невзрачната "главна улица", до втората ми работа. Успях да отскоча и двата супермаркета, в които така обичах да пазарувам. И разхождам се аз и си мисля колко красиво и подредено е всичко. Как всичко изглежда еднакво, но по един толкова индивидуален начин - няма ги големи блокове, няма кооперации дори. Всичко са къщи, къщи, къщи. Всеки си има паркомясто, всеки си има двор, един или два етажа и толкова пространство вътре, че можеш да се изгубиш. Дебелите по няколко пръста бели мокети, които са абсолютно навсякъде са толкова прекрасни, килера в коридора, "мокрото" помещение, което реално погледнато си отделна стая за пералнята, сушилнята и бойлера, после прекрасните кухни с големи плотове в средата, шкафове до припадък, огромни хладилници и чудовищна печка с 4 котлона и фурна, която може да побере човек... Винаги ми е харесвало как правят кухните да преливат в трапезария и хол едновременно. Ако някога имам собствено жилище, искам и при мен да е така. Не ме интересува дали ще ми се омирисва всекидневната на лук, докато готвя! Тук колегите говорят колко е ужасно в Америка, колко са прости и с промити мозъци и прочие, но дали не си живеят добре (в отделни щати, де, не във всички е така). Възможно е, разбира се, всичко това да е една илюзия създадена от медиите, на го изключвам. Но защо толкова хора отиват там и никога не се връщат? Май месец ще излязат резултатите от лотарията за 2015 година. Страх ме е, че може да спечеля, страх ме е, че може да и не спечеля. Страх ме е, ще спечелим или само аз, или само Пепи. А не бих искал това да е краят на нашият щастлив съвместен живот. Почти две години сме вече заедно и аз съм много щастлив с него, макар да е такова бебе понякога. Не че аз не съм, и аз съм една ощипана госпожица, но това е друг въпрос. Тъй, мислех да пиша още. Но хапнах в мазната дупка отсреща на цариградско, почетох си книгата и продължавам с работата... ъм, или гледането на филми, в зависимост от обстоятелствата ;)