Зелена карта - тръцки

Ех, всичките ми мечти, всичките ми надежди - отлетяха снощи, когато проверих прекрасния сайт, който с големи букви ми каза "HAS NOT BEEN SELECTED" когато въведох данните си. Нито аз, нито Пепи, нито някой от останалите познати, които бяха участвали в лотарията. Интересно ми е колко точно хора участват и по какво точно ги сортират - няма съмнение, че си избират точно определени хора, това е ясно. Дотук очевидно излиза че неомъжени красиви мъже между 25 и 30 не са им по вкуса. Ха! Помня, че преди много години едни мои роднини спечелиха - цялото семейство. Мъж и жена и двете им деца. Бяха кухи лейки всичките, неразбиращи бъкел английски и без особена квалификация. Но подозирам, че семействата са с предимство. Като погледнеш реално над нещата - едно семейство по-трудно се мести, едно семейство веднъж отиде ли там, ще се закотви и няма да мръдне. И ще работят като кучета, защото ще искат образование за децата. Това са едни огромни капиталовложения, и всичко в държавата. Докато ние - млади, кадърдни, висшисти - не сме сигурни. Може от днес за утре да решим, че не ни харесва и да излетим нанякъде. Един вид - няма гаранция, че ще се застоим и ще имаме претенции за по-хубави работи и повече пари - какви не биха искали да дават на чужденци. Чужденците са за прекрасните работи, които никой американец не иска да върши - да опъва чаршафи в хотели, да чисти обществени тоалетни, да залесява общите пространства и да зарежда рафтовете на магазините нощем. Наистина, мислих, че би било обратното - че като видиш един млад човек с перспективи - ще гледаш да го привлечеш на своя страна. Уви, грешал съм. Не казвам, разбира се, че ако бях семеен щяха да ме изберат от първия път - това са хиляди кандидатури за и аз не знам колко места. Но познавам хора, които кандидатстват от години и никой никога не го огрява. Само легенди слушам за спечелили семейства от селата. Не от големите градове, а от селата. Дали е вярно - не зная. Та така, оставам тук. И това е от една страна прекрасно, защото няма да зарежа нито семейството, нито приятелите си. Но сърцето ми така копнееше за промяна. Наесен пак ще се пробваме :) Ваш, М.