Broken

От бюрото за зелени карти решиха още веднъж да се изгаврят с мен. Пуснаха мейл, че поради технически причини и претоварване на сайта на първи май много от резултатите изкарани първоначално са грешни и трябва всеки да провери отново дали не е бил избран. Бях на работа, изтръпнах и свят ми се зави от вълнението, че в рамките на няколко дена ми се дава втора възможност. Вълненията се оказаха напразни, защото отново нито аз, нито Пепи имахме положителен резултат. И пак се разстроих. Мисля, че страдам от синдром на псевдо-американската мечта. Реално имам всички основания да бъда щастлив - семейството ми е прекрасно, макар да не знае официално, че съм гей. Имам хубава работа, имам прекрасен човек до себе си, с който се обичаме, имаме къде да живеем самостоятелно, вече имаме и кола, с която обикаляме. Имам приятели, които обичам, имам свободно време. А все се оплаквам, че нещо ми липсва. Истината е, че за мен двете лета в щатите са като сън - имам чувството, че никога не са се случвали и в същото време, че случилото е най-вълнуващото в живота ми. Не искам това да е върха на съществуването ми и да сравнявам всичко с него. А не знам как да го променя. Вместо това да остане щастлив спомен и незабравимо изживяване на моите младини, аз съм превърнал тези две бригади в центъра на моя свят и не мога да продължа напред. И да, ако ме питате в момента бих предпочел да правя сандвичи и да чистя кенефи пред това, което правя в момента. Скучна инженерна работа, за която не съм създаден...! Следва продължение, Ваш, М.