10 ДНИ

10 ДНИ - толкова е времето преди поредната криза. Тук без да включвам кризата на братовчед ми. Мразя бе, мразя едни и същи неща да говоря. Едни и същи и никой не чува братче, НЕЕЕ! Ама защо да чува. То моето мнение няма значение. Цял живот трябва да се обяснявам и то заради нищооооо. Най-добре всяко изречение с точка да го завършвам, че поне едно нещо да е свършено и приключено и каквото там само да не се връщам пак назад. Омръзна ми да обяснявам, да давам обяснения и накрая да се чувствам виновна за това, че имам претенции върху неща, които са мои. Не ми се живее вече, не знам дали искам да имам роднини, не знам дали искам да имам приятели и познати. Не знам дали ако някой ми даде гума няма да изтрия всяко тъпо човешко същество на тази планета. Да взема и аз ли да получа една криза,че да се уредя с хапчета. Може животът да ми се види по-розов. Ядосана съм и то не просто ядосана , а гневна. Това означава, че изпускам края и вече трудно удържам яростта си. Седя си на стола и горя. Горя пращя и едвам се удържам да не замятам мълнии по всяко нещо, което трепне.