Гадни, противни хора!

Чувам от едно известно време, че съм длъжна на някакви хора за някакви неща, за които аз не съм сключвала договор , но явно и не е нужно. Брех, тези хора с вечните им претенции и изисквания към мен, как пък не се научиха, че не желая да ми дават акъли и да ме вкарват в техните си планове и разбирания за живота. Прави ми впечатление, че всички са особено загрижени за мен и изразяват любовта си като ми казват колко съм ненормална, как не знам какво правя и как има много неща, които не правя правилно. Кога, през живота си съм казала,че имам нужда от наставления, от някой който да взема решения вместо мен? Кога съм казала,че ще правя както всички сметнат за редно. Кога съм казала, че ще раздавам детето си да го дондуркат, да го пипат и разнасят, да му се блещят насреща и да ми надуват главата с отчаяните си опити да се усетят живи и съществуващи чрез него? Всички си правят сметките без мен, сякаш аз нямам право на мнение и не мога да имам претенции върху собственото си дете. Абе цял живот някой се мъчи да ми дава наклон в живота. От къде тази наглост, от къде тази липса на каквато и да била съобразителност? На колко години трябва да стане човек и какво трябва да постигне, за да бъде оставен спокойно да живее живота си? На 80? На 85? Или може би тогава ще му се наложи да спори с някой какъв ковчег да си вземе. Само аз ли уважавам личното пространство на хората? Почва да ми омръзва да слушам безкрайните оплаквания, как се чувствали пренебрегнати, как се чувствали отблъснати, как поведението ми било ненормално. Как бе, как винаги те са жертвите? Как винаги те са сърдите и обидените? Как аз трябва да търпя да ме наричат каква ли не, а тях никога да не ги критикувам? Дали да не взема и аз да се разсърдя? Дали да не взема аз да спра да им говоря? Или може би трябва да питам за разрешение? Колко точно е голямо търпението ми? Колко ще издържа още преди да отвърна със същото, с което ме заливат от всички страни? Възможно ли е да се насладя на брака си и на сина си без да изпитвам вина и напрежение на всяка своя крачка?
почвам да си мисля,  че Марго е права, като манипулира всички около себе си. Явно единственият начин да имаш що годе нормални отношения с другите е да приемеш, че са идиоти  и да ги въртиш без да се усетят. Уви логиката не помага, не помагат и разговорите, не помага истината. Трябва да се усмихва човек, да ги лъже в очите и да се моли всичко да свърши по-бързо. Така е хората са идиоти, особено роднините - те са пълни глупаци. Заслужават да бъдат лъгани и разигравани, да бъдат оставени да тънат в самолюбието и глупостта си. Заслужават да бъдат далеч от нас и да си мислят, че много се обичаме.
И аз се сърдя! Айде да видим к'во ще правим сега!