Бариерата се вдига

Не мога! Исках много да споделя изминалите важни събития от живота ми. Изписах един лист А4 с обстоятелства и подробности - никому ненужни и безкрайно безинтересни дори за мен! Изтрих всичко. Накратко - семейството ми вече знае за сексуалната ми ориентация. Справят се сравнително добре. Баща ми - при като истински мъж. Неприятно му е, но ще го преживее. Майка - мисля, че го преживява трудно, тъй като не ми се е обаждала откакто ѝ казах. Но мисля, че не защото не иска да ме чува, а защото има нужда да помисли и асимилира. И да си поплаче, че няма да има внуци от мен. Брат ми - съчувства ми, че няма да имам жена и деца. Сестра ми - вече знаеше. Бабите - се надяваме да не разберат. Знам, че не им е хубаво. И на мен не ми е хубаво от това, че знаят. Сега ми е напрегнато да комуникирам с тях, защото знам какво си мислят. Не мога да засягам никакви теми, свързани с апартамента или пепи, за да не насочвам вниманието към връзката ми с него... Ужасно е. Мисля си дали да се прибера в Сливен, за да ги видя очи в очи, да говорим. А ме е страх и не искам. А трябва да е скоро. Иска ми се да вярвам, че тази бариера в живота ми се вдига и ще мога да премина от другата страна, на място, където семейството ми ще ме приеме, ще ме обича, и дори ще комуникира с Пепи по празници. А в момента се чувствам все едно не бариера, а тухлена стена има пред мен, с бодлива тел отгоре. А съм прекалено дебел вече, за да я прескачам...