Знаете за Галя и Борис. Те са двама от тримата (ако броим и Боца - четиримата) човека, с които се прекарах студентските години. Бяха добри мои приятели. Дори в един момент приятелството им прерастна във връзка. Дори заминахме заедно на бригада в САЩ през 2011. Това беше лятото, в което нашето приятелство приключи.
Но историята за края от 2011 започва още през лятото на 2010. Тогава, за да преживея македонската си любов, реших, че ще ходя на бригада. Галя също реши да дойде с тогавашното си гадже. Бях уредил всичко - работа, транспорт, квартира. И работех по посления фактор - мъж за моя милост. Бях налазил популярните сайтове - adam4adam и manhunt. Писах си с не един и двама, но стоката не беше по-добра от българската - съмнителни типове ми предлагаха само секс.
Имаше един момък, обаче, който се отличи - не помня за какво сме си говорили, но продължи дълго. Живееше в съседния на щата, в който аз щях да работя. Кристофър Мейърс. Красив, чернокос, синеок амерканец с притен златист загар. Бях хлътнал по мислъта за него още преди да замина.
Е, пристигнахме в Деуауеър след дълго пътуване, настанихме се и на следващия ден аз вече си бях купил предплатен телефон, за да мога да комуникирам с евентуалните си любовници. Свързах се с Кристофър веднага. С смс, разбира се - там всички комуникираха така. Писахме си няколко дена, докато той не дойде един ден да се видим. Помня как бях облечен в отчаян опит да изглеждам добре със старите си български дрехи. Беше паркирал понтиака си точно пред къщата, качих се - и започнахме неудобен разговор. Стана въпрос за Галя и украинския и произход. Крис, като човек с майка украинка и необясним патриотизъм към всичко русофилско, беше възхитен. Искаше да се запознаят. Не помня кога, но ги запознах. И двамата бяха очаровани един от друг и се зароди някакво приятелство между тях.
И докато отношенията между Галя и Крис процъфтяваха, тези между мен и него бяха в застой. Излизахме заедно, да, ходихме насам-натам. Но той не искаше нищо повече. Една вечер ме беше поканил да ходя на гости у тях. У тях беше у баба му, където живееше поради факта, че майка му, втория ѝ брак и двете ѝ нови деца, не оставяха много място за него в семейството. А и от друга страна - как да си кани непознати хора на гости с преспиване ден през ден?
Ядохме някаква гадна супа по късното в тъмната му стая и трябваше да сме много, много тихи, за да не събудим баба му. В следващия момент си легнахме заедно, в неловка близост заради малкото легло, когато той понечи нещо да ми гризе/целува ухото по най-нескопосания и неестествен начин. Не беше еротично, а трагично, както и подобието на секс, което последва. Той не се целуваше, не беше мил или нежен. Няколко измъчени минути по-късно, всичко свърши. Но тогава не виждах нещата както сега. Тогава аз бях в САЩ и правех любов с красив американец, за който бих се омъжил, ако ми предложеше и ако тогава браковете бяха легализирани.
Но! Но след това бледо подобие на интимност, илюзиите ми бяха попарени. Той нито един път повече не понечи да има такава между нас, дори отхвърли моито неумели опити за такава. Бях преместен в "зона приятели". Бях отхвърлен. И бях наранен. Продължихме да се виждаме, да излизаме с Галя и други негови приятели. Благодарение на Крис обикаляхме много в почивните си дни. Но нараненото ми его никога не можа да му прости. Виждах по ясно от преди какъв човек е, колко плосък, материален и елементарен е. В никакъв случай не му липсваше акъл, но не знаеше как да го позлва за прости човешки взаимоотношения. Никой не ме е обиждал толкова много и вероятно толкова несъзнателно.
Някак, лятото свърши. Обратно в България, всичко американско много ми липсваше. Бях решил, че ще замина отново. Този път Галя вече беше с Борис. Отново започна една комуникация с Крис, с който като със стари приятели се чувахме по скайп и си говорихме. Сигурен бях, че нещата между нас ще потръгнат. Дали като приятели или нещо повече - бях склонен да преглътна неговите недостатъци. Дори направихме план - той да дойде и да отседне в нашата къща, да си намери работа в нашия град и си изкарахме едно прекрасно лято. Бях още тогава сигурен, че това е рецепта за самоунищожение. Но съблазнен от по-ниския наем и факта, че все пак имаме общо минало, бях готов да рискувам.
Това беше началото на края.
Бяхме осем човека в къщата - 2 двойки в две от спалните, а в третата имаше едно двойно и едно двуетажно легло - нея взехме аз, Крис, Галя и Борис.
Не знам откъде почна срива във взаимоотношенията ми с моите приятели - дали когато Борис не се почувства приет от колегите в хотела и се дистанцира, дали когато Галя като майка орлица в опита си да го защити започна да гледа всички накриво или може би когато отношенията ѝ със съквартирантите се изостриха. За сметка на това, аз се чувствах прекрасно - разбирах се с колегите и съквартирантите, ходих на две работи и пак бях щастлив и доволен от живота. В началото всичко беше наред - излизахме всички заедно на клубове и по забележителности. Но когато Галя и Борис започнаха да се дистанцират от всички, близостта им с Крис нарастна много. Аз се разбирах с всички и нямах намерение да се дистанцирам от когото и да е, за да им угодя. Освен от Крис, чието поведение все по-малко понасях. Не можех да понеса любовниците, които си водеше все едно не сме 4 човека в стая. Будел съм се посред нощ от лашкането на леглото над моето. Боже, как започнах до го мразя. Опитвах се, полагах усилия, но Кристофър не ми даваше причина да започна да го харесвам отново.
И така, той, Галя и Борис все повече прекарваха време заедно, през което време съм доста сигурен, че са хейтили всички останали. А аз, прекарвах време с всички останали, хейтейки Крис, говедото.
Кулминацията беше, когато заради поредния приждащ ураган трябваше да се евакуираме. Нашата къща, като по-далечна от океана, беше приютила още една къща българи. Но Крис, Галя и Борис решиха, че опасността е прекалено голяма и ще нощуват у на Крис баба му. Предложиха ми да отида с половин уста, но аз категорично отказах - тогава вече бях стигнал момента на физическа непоносимост на украинеца. И те заминаха. Последните нишки на приятество останало между нас се скъсаха в този момент. Те избраха него - него, който познават от няколко месеца пред мен - техен приятел от години.
Как да е избутахме заедно до края на лятото. Отношенията ни не се възстановиха. Нито можех да простя измяната на тях, нито на Крис, който ми ги отне. С пристигането в България не се чухме и видяхме повече.
Минаха 4 години, през които аз се сещах за тях. Липсваха ми. И един ден, миналото лято, се засякохме в Младост. Беше неловко, определено, но беше повод за размисъл. След дълго мислене аз изрових профил на Борис в linkedin и му писах да се видим. След 10-дневно мълчание получих отговор - и се разбрахме.
Първите срещи бяха неловки, поне за мен - за какво си говориш с хора, които не си виждал от 4 години? Но плямпах и запълвах успешно пространството със свръх лична информация, за която никой не ме е питал. Беше забавно, почти приятно.
Едно нещо ме мъчеше обаче. Крис. Кристофър беше по някакви неведоми пътища решил да дойде да преподава английски на невръстни гимназисти в Перник и се виждаха редовно с Галя и Борис. Но това не го знаех от тях, напротив - когато се виждаме не говорим за него, за щатите - за нещата, които ни разделиха. Виждали сме се вече доста пъти, отношенията ни се подобряват, но тези неща още не се обсъждат. Обаче виждам снимките им заедно във фейсбук и умирам от... яд, омраза... завист?
Пламена, помниш ли преди години като ми писа каква е разликата между любовта и омразата - как са едно и също нещо? Не спирам да мисля за това. Дали омразата ми към Кристофър е просто плод на така несбъдната ми любов към него? Аз така ги визулизирам нещата - всеки човек посява в мен семе (колкото и извратено да звучи) и според това как се грижи за него - растението се развива по различен начин. Пламена и Теодора са ботанички, техните цветя са големи и красиви. Това на Крис тръгна да расте младо и щастливо, но той не спря да пикае отгоре му. Цветето му се превърна в плевел, който удуши цветята на Галя и Борис. На други хората семената никога не поникват, не трети са сезонни.
Мислейки си за това, аз не спирам да го мразя. Мечтаех си да го засека някъде из София и да му кажа що за лайно е. И снощи, докато вървях по улицата със скучните ми шефове, гледам в един магазин Крис и Борис си избират ядки. Изтръпнах, пребледнях. Прецених в следващите няколко крачки - ще изляза ли победител, ако вляза да ги поздравя. Погледнах се - не изглеждах добре. Ако има нещо, което украинеца умее - то е да констатира физически и естетически недостатъци. Не веднъж ме е обиждал на външен вид и евтини дрехи. Не исках да чуя "Оо, напълнял си, оо, косата ти вече я няма." Това, и страхът, ме накараха да подмина магазина за ядки и тях, и него. И възможността да за отплата.
И пак, мислейки си за това, се чудя - толкова години минаха, толкова омраза съм измразил - това не ми ли отнема повече, отколкото ми дава? Чудя се, да говоря ли с Галя и Борис по темата, да се изясним веднъж завинаги, защото не мога да комуникирам с тях свободно в противен случай. Чудя се най-вече - дали да не се видя с Крис, дали да не опитам да му дам шанс да опровергае лошото ми мнение за него. Изобщо се чудя - заслужава ли си усилията?
Искам мнение, моля! Моля ви, моля, моля, моля.
Целият ми коментар се изтри. Радвам се. Приказките са излишни. Ще пробвам да е максимално кратко. Хвани го това его и го затвори дълбоко, независимо от това дали си прав или не. Вижте се. Кажи им как си се почувствал, защо се е получило така с теб, но без да ги съдиш и да изискваш извинение или обяснение. С чисто сърце, отворен да чуеш осъдителни думи, приеми отговора им и го забравете. Нека си стои в миналото. Не е важно кой е прав. Тогава сте били други. Колкото до Крис - нека той да бъде средство, чрез което да победиш егото си. Много хора ще се мислят за повече от теб, а може би и ще са прави. Ти обаче си това което си, това което роднините ти мислят, че си и това което близките ти приятели, мислят, че си. За останалият свят можеш да си какво ли не и ти си безсилен да го промениш. Като не ти харесва дрехите е свободен да ти купи нови - няма да му ги върнеш. Ако не беше зает да мислиш за всички възможни варианти, в които да му натриеш носа, досега можеше цял гардероб да си измайсторил.
ОтговорИзтриванеНе мисля, че това е любов. Имаш лека криза в сегашната връзка, нужда да премислиш живота си и съответно се връщаш към миналите грешки, нерешените проблеми. Махни го този товар и виж какво ще стане. Може да е грешка, но може и да не е. Не можем да контролираме всичко обаче можем да погледнем истината в очите и да я приемем. Интересни неща се случват, когато се смирим. Не може винаги да си прав, винаги да си победител и това е нещо хубаво.
Е, щом толкова много искаш мнение, ще ти дам моето ;)
ОтговорИзтриванеОнова с Кристофър не е било любов. Било е нещо много повече. Било е твоята невинна, прекрасна и чувствена представа за любовта. Онази любов, за която всички ние (кокошките), сме копнели през трудните години на смахнатия пубертет и сбърканите модни тендекции. И тъй като ние трудно се отказваме от копнежите, ги пренесохме и в по-зрелите години. Просто Кристофър е бил подходящото въплащение на мечта за истинската любов. Ти дори не си го виждал истински, не си го желал. Ако нещата бяха обикновени, сега дори и нямаше да се сещаш за него. Той просто е разбил мечтата. Но това не е единственото му престъпление. Какво е по-лошо от наранено сърце? Кървящо егооо.Това да си с някого и той да не те оцени, да не те разбери или направо да ти се изплюе в лицето боли. Всеки спомен да е напомняне колко млад и глупав си бил. Как сам си се нпаравил на глупак. Затова с Галя и Борис не е същото, ти винаги ще ги виждаш като неизменна част от Кристофър. Той - чудовището от миналото е всъщност и постоянното съмнение от настоящето- достатъчно ли си красив, слаб, елегантен, забаве и неповторим. Защото вътрешно ти копнееш да му докажеш колко много е загубил, че не те е оценил, но пък и все още усещаш лигата по лицето си.Един порочен кръг.
Кажи ми, ако намериш изход.