Зов за помощ?

Проучваме възможностите с Пепи да се омъжим. Факта, че сме еднополова двойка съкращава списъка на държави в ЕС драстично.
Дотук сме установили, че най-лесно би било в Англия и Ирландия. Но, проблемите са следните:

- В Англия искат да си настоящо живущ там, за да подадеш молба за сключване на брак. Досещате се - ние не сме. Има вариант, в който можем да минем с писмо от човек, живеещ в Англия, който да напише писмо, че живеем при него - в общината не проверяват това наистина ли е така, а и не сме първите, които го правят (проверено). Но е трудно да намерим такъв човек! Ако успеем да намерим някой, трябва да отидем до Лондон, например, да си подадем документите в общината, и да чакаме 28 дни, за да бъдем одобрени и да насрочим дата с наем на зала и т.н.

- В Ирландия пък, доколкото разбрах, не искат да си постоянно живуш, но отново трябва да отидем, да подадем документи, и 3 (три!) месеца по-късно да се върнем обратно за самата церемония, ако няма проблеми с документацията.

Ние имаме 6 месеца да уредим въпроса. Хубаво е, разбира се, да не оставяме нещата за последния момент, затова се насочваме към варианта с Англия. Ако имате познати там - свиркайте!

Искам да съм баба

Вчера се прибирахме от обяд със сестра ми и една мила, сладка, дребна и забрадена баба ни привлече вниманието с китките, които предлагаше. По принцип не мога да устоя на мила баба - знаете ги колко са прекрасни. Спряхме, взехме по едно цвете - едно мушкато и едно коледниче (или нещо подобно), в кофички от кисело мляко, връчени с куп добри намерения и позитивизъм от тази баба дето не си знае годините, но не се е отказала от живота и от това да го живее добре. Винаги съм се възхищавал на бабите и волята им да живеят с абсолютния минимум; желанието им да те нахранят, когато нямат нищо; и как поддържат чисто, както само у баба може да бъде.

Иска ми се да бях научен да живея така, да имах такова сърце, да можех да готвя мазничко и вкусно, да не си губех времето с фейсбук, а да работех в градината и по къщата. Но не, ние сме новото зомбирано и закърмено с интернет поколение, деградирало, но поне все още запазило някаква човечност, колкото да спра при бабата, за да си купя цвете от нея, тя да си купи кисело мляко и да ползва кофичката за ново цвете, което да засади и продаде.

А тези след нас и това нямат и ме е страх да мисля колко по-зле ще става.

След посолството

Така.

За по-малко от час всичко беше приключило. Пепи излезе ухилен до уши - одобрен за зелена карта, със становище, че мога да замина с него, ако се омъжим. И аз по принцип се радвам, случи се нещо, което сме мечтали и в същото време не сме очаквали да се случи.

Започнах още същия ден да чета форумите. Четох, четох и още четох, мислих, смятах и се депресирах.
Първо - защо заминаваме? Не знам. Имам хубава работа, живея на разкошно място, нищо не ми лиспва.
Второ - с какво ще заминем. Не знам. От това, което чета, хората заминават с десетки хиляди долари, за да оцелеят, а ние няма да можем да съберем и десет.
Трето - ще можем ли изобщо да се омъжим и да отидем заедно?
Четвърто - имам заеми за погасяване...
Пето - ако Пепи замине, ще се разделим ли..? Ако не замина сега, няма да мога в следващите 3+ години... Коя връзка ще издържи?

И става едно такова сложно... :(

Пред посолството

От сутринта с Пепинчо сме под напрежение. Днес му е интервюто за зелена карта. Днес ще разберем дали и в каква посока ще се промени нашето бъдеще. Дали ще замине само той, дали ще има вариант да заминем двамата, дали ще можем да вземем кучетата. Това са въпросите, които мъчат главата ми докато стоя в колата пред посолството и чакам...

А след това, ако бъде одобрен - мило Бижев, това колко други въпроси създава. Къде ще живеем, какво ще работим, с колко пари ще заминем, как ще транспортираме кучетата? Лудница! С дни и седмици говорим, обсъждаме, ни днес всичко ще стане ясно. Или поне частично ясно.

Нетърпението..!

Нерви

Оф,

Нервен съм
Тази нощ най-накрая седнах и се порових малко форумите да прочета какво се случва по интервютата за зелени карти, на каквато ще ходи моята любов след по-малко от десет дена.

 И - всичките ми подозрения са напълно погрешни. Няма поредица от интервюта, няма инквизиция, няма детайлни проверки и взимане на анални секрети. Отиваш, плащаш такса, задават ти няколко банални въпроса, взимат ти документите, минаваш през косул за някаква клетва и пръстови отпечатъци и воала - до 3 дена получаваш виза по пощата.

И защо съм нервен - навсякъде всички пишат, че няма проблем да сключиш брак преди, а и дори след интервюта, защото те самите те питат дали имаш такива намерения. И дори ако имаш, отново следствие няма - показвате няколко снимки, свидетелстващи за дългата връзка с вашия партньор, обяснявате защо не сте сключили брак до момента и приключвате!

Аз съм в шок. Досега бях по вълната, мислейки си - да става каквото ще. А сега виждам, че може да е друго яче. Макар да нямаме шанс да сключим брак в България, заради непризнаването на еднополовите бракове, трябва да има как да го направим.

Притеснява ме едно. Парите. Всичко ще трябва да се случи много бързо, в рамките на няколко кратки месеца. Издадат ли ти виза, имаш 6 месеца да заминеш. Това означава, че мине ли успешно бубито това ми ти интервю, в рамките на месец-два ние трябва да се омъжим, за да се назначи втора интервю и да минем отново като семейство.

Но това са, в най-добрия случай около 3000 лева, отделно самолетни билети и спестявания за оцеляването ни там. Нямам откъде да ги извадя тези пари. А имам кредит, който някой ще трябва да изплаща. А аз нямам спестен нито лев...

Не знам, интервюто не е минало, не зная какъв ще е разултата, но мисълта от това какво може да последва след това... ме развълнува и ужасява и.. обнадеждава. Цяла нощ се треса на работа - кълбо от нерви. Не са ми интересни сериали, пишки, фейсбук - което означава много.

Ще ви държа в течение.

Личностен тест или кой съм аз

Гърли,

Някой си сподели във фейсбук някакъв тест, който такива хубави резултати ми даде, че не мога да не ги споделя.

За да има все пак малко реклама - източникът е https://www.16personalities.com/bg/

А моят резултат с две думи е: тъп,  но упорит. Подробности по-долу. На вас какво ще ви излезе?

Наблюдението ми е, че когато дадена работа може да се свърши от един човек… тя бива извършена по-лошо от двама, а може и въобще да не бъде доведена до край от трима или повече.”

Джордж Вашингтон

Смята се, че личностният тип ISTJ е най-разпространеният със своите 13% от населението. Определящите ги характеристики като интегритет, практическа логика и неуморна отдаденост към задълженията, правят ISTJ основа на много семейства, както и на организации, зачитащи традициите, правилата и стандартите като правни кантори, регулаторни органи и военни структури. Хората от личностен тип ISTJ обичат да поемат отговорност за действията си и се гордеят с работата си. Когато работят в полза на някаква цел, те не пестят време и усилия да изпълняват всеки неин компонент с точност и търпение.

ISTJ не предполагат много-много, а предпочитат да анализират средата, да проверяват фактите и да достигат до практични решения. Хората от личностен тип ISTJ не обичат глупостите и когато вземат решение, предават фактите, необходими за постигането на целта и очакват останалите да разберат ситуацията веднага и да започнат да действат. ISTJ не толерират нерешителността, но още по-бързо губят търпението си, ако избраният от тях път бъде поставен под въпрос от непрактични теории, особено ако последните игнорират важни детайли. Ако това прерасне във времеемки дебати, ISTJ могат да станат видимо гневни на фона на наближаващите крайни срокове.

ОБЩУВАЙ С КАЧЕСТВЕНИ ХОРА, АКО ЦЕНИШ РЕПУТАЦИЯТА СИ...

Когато ISTJ кажат, че ще свършат нещо, те го правят и изпълняват задълженията си без значение личната цена. Хората, които не държат на думата си, ги озадачават. Комбинацията от мързел и нечестност е най-бързият начин да разгневиш ISTJ. Следователно, хората от този личностен тип най-много обичат да работят сами или поне в рамките на ясно установена йерархия, в която да могат да поставят и постигат цели без да обсъждат или да се притесняват за надеждността на ответната страна.

ISTJ имат остри, подчинени на фактите умове и предпочитат автономността и самодостатъчността пред това да разчитат на нещо или някого. За ISTJ да разчиташ на другиго често е слабост, а страстта им към задълженията, надеждността и безпогрешната лична почтеност не им позволява да попаднат в този капан.

Това чувство за лична почтеност лежи в сърцевината на личностния тип ISTJ и надхвърля собствените им умове. Те се подчиняват на установените правила и насоки независимо от цената, съобщават за грешките си и казват истината, дори ако последствията от това биха били катастрофални. За ISTJ честността е много по-важна от емоционалните съображения. Директният им подход оставя погрешното впечатление у околните, че ISTJ са студени хора, почти роботи. Хората от този личностен тип могат да се затрудняват да изразяват открито привързаността и емоцията си, но за тях е обидно твърдението, че не са способни на чувства или още по-лошо – че нямат никакви личностни характеристики.

...ЗАЩОТО Е ПО-ДОБРЕ ДА СИ САМ, ОТКОЛКОТО В ЛОША КОМПАНИЯ

Отдадеността на ISTJ е отлично качество, което им позволява да постигат много, но тя също така е и основната им слабост, от която по-безскрупулните хора се възползват. ISTJ търсят стабилност и сигурност и считат за своя отговорност поддържането на безпроблемната работа, затова могат да се озоват в ситуация, в която колегите и близките им ги натоварват с отговорности, защото знаят, че ISTJ винаги ще се заемат с тях. ISTJ обикновено не изразяват гласно мнението си, а оставят фактите да говорят. Това обаче може да отнеме твърде дълго време.

ISTJ трябва да помнят да се грижат за себе си. Инатливата им отдаденост на стабилността и ефективността може да компрометира целите им в дългосрочен план, защото другите все повече ще разчитат на тях, което би довело до емоционално претоварване. То може да остане скрито с години и да се прояви, когато вече е твърде късно за намеса. Ако намерят колеги и партньори, които искрено оценяват и допълват качествата им, които обичат яснотата, надеждността и сигурността, предлагани от тях, ISTJ ще открият, че ролята им на стабилизатори е много задоволителна, защото ще знаят, че са част от работеща система.