Вчера се прибирахме от обяд със сестра ми и една мила, сладка, дребна и забрадена баба ни привлече вниманието с китките, които предлагаше. По принцип не мога да устоя на мила баба - знаете ги колко са прекрасни. Спряхме, взехме по едно цвете - едно мушкато и едно коледниче (или нещо подобно), в кофички от кисело мляко, връчени с куп добри намерения и позитивизъм от тази баба дето не си знае годините, но не се е отказала от живота и от това да го живее добре. Винаги съм се възхищавал на бабите и волята им да живеят с абсолютния минимум; желанието им да те нахранят, когато нямат нищо; и как поддържат чисто, както само у баба може да бъде.
Иска ми се да бях научен да живея така, да имах такова сърце, да можех да готвя мазничко и вкусно, да не си губех времето с фейсбук, а да работех в градината и по къщата. Но не, ние сме новото зомбирано и закърмено с интернет поколение, деградирало, но поне все още запазило някаква човечност, колкото да спра при бабата, за да си купя цвете от нея, тя да си купи кисело мляко и да ползва кофичката за ново цвете, което да засади и продаде.
А тези след нас и това нямат и ме е страх да мисля колко по-зле ще става.
Няма коментари:
Публикуване на коментар