Така.
За по-малко от час всичко беше приключило. Пепи излезе ухилен до уши - одобрен за зелена карта, със становище, че мога да замина с него, ако се омъжим. И аз по принцип се радвам, случи се нещо, което сме мечтали и в същото време не сме очаквали да се случи.
Започнах още същия ден да чета форумите. Четох, четох и още четох, мислих, смятах и се депресирах.
Първо - защо заминаваме? Не знам. Имам хубава работа, живея на разкошно място, нищо не ми лиспва.
Второ - с какво ще заминем. Не знам. От това, което чета, хората заминават с десетки хиляди долари, за да оцелеят, а ние няма да можем да съберем и десет.
Трето - ще можем ли изобщо да се омъжим и да отидем заедно?
Четвърто - имам заеми за погасяване...
Пето - ако Пепи замине, ще се разделим ли..? Ако не замина сега, няма да мога в следващите 3+ години... Коя връзка ще издържи?
И става едно такова сложно... :(
Няма коментари:
Публикуване на коментар