Абе не знам, странно е. Мисля, че му загубих интереса. Първоначалния ентусиазъм, тази енергия и позитивизъм - няма ги. Виждахме се пак в събота, само двамата - умряла работа. Чувствам се все едно го изнасилвам. Може би и той така го чувства, затова вече комуникацията с мен е на заден план. Което може би е добре - колкото повече се разочаровам от него, толкова повече ми се нормализират отношенията ми с Пепи. В крайна сметка Венци не е длъжен да насмогва за моята липса на социални контакти и смисъл в живота, като си прекарва времето с мен. И ако не му идва отвътре да се виждаме - моите напористи смс-и и постоянно търсене са си чиста досада. Мда. Май е време за почивка. Откакто го познавам не е имало уикенд, в който да не се видим. Тази седмица няма да инициирам нищо, нека ме потърси само ако има желание.
Иначе другото, което може би ще ми стане фикс идея в следващите месеци - градът на Ангелите. Градът, който така не харесах през нито едно от трите си ходения там, градът със бай Ганьовския ми вуйчо. Вуйчото, който си купи нова къща и ми предлага да се преместя в старата за "народен" наем. Неговото преместване още не е факт, понеже текат ремонти в новата къща. Но вече няколко пъти споменава, предлага. А аз какво имам да губя, ако се съглася - един Венци. Аз оставих семейство и приятели в България, Венци ли няма да преживея... Така че местенето в ЛА е напълно възможно, осъществимо, макар вуйчо да не знае още, че с Петър сме семейство. Но ще научи и мисля, че ще го преживее лесно, ако изобщо се трогне. Остава въпросът какво ще правя там. Сигурно ще си намеря работа - град - огромен. Но не искам пак обслужващ персонал, няма да го преживея още вежнъж да почна от нулата. Но все пак е голям град - възможностите, както и конкуренцията ще са много големи.
И туйто. Цунки.
Няма коментари:
Публикуване на коментар