Застой

Абе искам да напиша, че нещо се е променило. Ама не е. Единственото, което разбрах от последния пост насам е, че Венци не ми отговаря и не ми обръща внимание не защото не иска, а като цяло като е на работа през седмицата се зомбира и изключва околния свят от вниманието си. И аз се примирих това. През уикенда си пишем по цял ден, отпуснат и забавен е. Отново излизахме, този път и с Пепи, с който си допадат и Венци каза, че иска пак да излиза с нас. Какъв кошмар - вече не съм аз, а ние. Това му е гадното да си във връзка - винаги си в множествено число, губиш индивидуалност и трябва да си забавен на семейно ниво.
Определено съм по спокоен, първоначалните трепети още ги има, но не са толкова силни и непоносимо погубващи. Но в същото време си мисля - има толкова много неща, стотици неща, които не искам да изживявам отново с този човек. Срам от тялото, срам да пръдна пред него за първи път, срам от властния и непоклатим инат, който Пепи така търпеливо преглъща. Да, харесвам го и определено ако бях по-млад и по слаб щях да го налазя като бълха - Руфъс. Но сега да почна всичко отначало без да знам какво ще стане - звучи по-лошо и от идването ни в щатите.