Не изчезвам

Знаете ли кое е хубвато на този блог? Все още съществува и все още бива, макар и рядко, обновяван с нова информация. Скоро ще стане една година от посления ми пост - гледах нещо за Венци съм писал. Тази вечер бяхме с него и Пепи навън. Абсолютно нищо интересно. Приятен ми е, но вече не търся комуникация с него. Дори се напрягам от факта, че трябва да филтрирам тежките мисли от разгворорите си с него, защото той би се натоварил и рязко му се скапва настроението от това. Това не е моята идея за приятелство.

Докато търсех джоджен минлата седмица в магазина, попаднах на друг един блог на българин в америка, озаглавен "Американската мечта". Дори мисля е в същия този сайт направен блога. Момчето писало, писало - 7 години писало. Леко неандерталски блог, без път и без посока, но пък с безкрайно много излишни подробности за живота в Америка. И познайте какво - и той нищо положително не казва за нея. А е учил в гимназия, бих е в колеж, имал а прилична работа. Сега къде е - в Русе. Фотограф. Снима сватби. Чета му постовете в хронологичен ред, взех вече малко по диагонал да ги минавам, защото са болезнено скучни. Искам да видя какво се е случило за седемте години писане - до какъв извод е стигнал и какво го е довело дотам. Дори съм решил друго - като прочета ще му пиша във фейсбук (защото намерих сайта му и фейсбука му), и ще го питам - липсва ли ти нещо от тази шибана държава? Знам отговора, но искам да го чуя. Ей така, да ми олекне, че не аз съм грешния, дето не ѝ дава шанс на тази страна и не може да оцени възможностите.

За себе си аз съм го решил - ще се върна. Дали след година или три - ще го направя. Да взема гражданство - това е окончателния срок тук да се случи някакъв катарзис, преди да си събера сърмите и да си ходя. Петър ако не знае какво иска дотогава аз няма да чакам повече.

Знам, рано е да го говоря. Но аз вътрешно го знам, решил съм го и го чакам с нетърпение. Да живееш на място без роднини, без приятели, без родина - не е живот. Почти две години се убеждавам в това и няма пукнат довод, който да ме убеди, опровергае или дори да ме накара да се усъмня.