Има тук една чернова, която стои от много време. Поглеждаш ли я понякога? Или да я пуснеш или да я изтриеш или да стои.
Времето все е кът. Казват, че трябва да учиш, да правиш кариера, да създадеш семейство, да трупаш колкото се може повече. Не знам дали трябва да е така. Това само ме прави по-нещастна от това което нямам. Постоянно имам чувството, че времето върви и нищо не съм свършила с живота си. Все нещо ме притиска. Като бях дете времето вървеше по-бавно. Гледам ги другите работят, все някаква кариера имат. Някои пък имат по няколко деца. Аз съм в средата - имам по малко от всичко. Лошо е да имаш свобода ама да си толкова скован от страх и стрес та да не можеш да направиш план и за един ден напред.
Мисля си да си напиша няколко точки за тази години. Само няколко, за да мога да ги изпълня. Там е работата, че имам толкова много проблеми за решаване и все спешни, че не знам кои са най-важните. Избирам ги според това кои ще ми създадат най-малко главоболия ако ги отложа. Иска ми се да мога да се успокоя, че взимам правилните решения, въпреки, че проблемите се заплитат на възли. Просто ще избера няколко и ще ги оправя, знаейки, че тъй или иначе ще се появят още гадости. Лутането ми отнема много повече време. А за мнението на хората въобще и да не говоря. Понякога се хващам да мисля, какво ли си мислят роднините, съседите, познатите. Стоят си на топло и нахранени и си викат "Тези откачените сами са си виновни, че са в това положение. Не се хванат и двамата да работят ами се забили на село, без условия за живот, с дългове и го държат това дете като затворник. То затова не проговаря, не си познава братовчедите, не си играе с децата." Ама всички си имат покрив над главата, а ние сме пропилели сума пари, за да не развалим кефа на шепа хора, които си мислят, че не можем да се оправим с живота си. И ги мразя понякога. И после спирам да мисля за това, защото знам, че няма как нито те да разберат, нито аз да се почувствам по-добре. Вече сме преживели унижения от всякакъв тип, а ми се иска да видят, че не греша. Има го това. Искам да се докажа, а това ще се случи след години. Нали се сещаш момента, в който пускат оптимистична песен и главния герой във филма се хваща в ръце и променя живота си. Само дето това са месеци целенасочен труд пък аз имам нужда всичко да се случи на секундата. Ще си набележа няколко цели и ще изграждам навици. Като се усетя, че мисля глупости, ще спирам и ще си повтарям като рибката Дори " Просто плувай, просто плувай, не спирай..."
Цунки
Кръглотънтуреста theshire
Времето все е кът. Казват, че трябва да учиш, да правиш кариера, да създадеш семейство, да трупаш колкото се може повече. Не знам дали трябва да е така. Това само ме прави по-нещастна от това което нямам. Постоянно имам чувството, че времето върви и нищо не съм свършила с живота си. Все нещо ме притиска. Като бях дете времето вървеше по-бавно. Гледам ги другите работят, все някаква кариера имат. Някои пък имат по няколко деца. Аз съм в средата - имам по малко от всичко. Лошо е да имаш свобода ама да си толкова скован от страх и стрес та да не можеш да направиш план и за един ден напред.
Мисля си да си напиша няколко точки за тази години. Само няколко, за да мога да ги изпълня. Там е работата, че имам толкова много проблеми за решаване и все спешни, че не знам кои са най-важните. Избирам ги според това кои ще ми създадат най-малко главоболия ако ги отложа. Иска ми се да мога да се успокоя, че взимам правилните решения, въпреки, че проблемите се заплитат на възли. Просто ще избера няколко и ще ги оправя, знаейки, че тъй или иначе ще се появят още гадости. Лутането ми отнема много повече време. А за мнението на хората въобще и да не говоря. Понякога се хващам да мисля, какво ли си мислят роднините, съседите, познатите. Стоят си на топло и нахранени и си викат "Тези откачените сами са си виновни, че са в това положение. Не се хванат и двамата да работят ами се забили на село, без условия за живот, с дългове и го държат това дете като затворник. То затова не проговаря, не си познава братовчедите, не си играе с децата." Ама всички си имат покрив над главата, а ние сме пропилели сума пари, за да не развалим кефа на шепа хора, които си мислят, че не можем да се оправим с живота си. И ги мразя понякога. И после спирам да мисля за това, защото знам, че няма как нито те да разберат, нито аз да се почувствам по-добре. Вече сме преживели унижения от всякакъв тип, а ми се иска да видят, че не греша. Има го това. Искам да се докажа, а това ще се случи след години. Нали се сещаш момента, в който пускат оптимистична песен и главния герой във филма се хваща в ръце и променя живота си. Само дето това са месеци целенасочен труд пък аз имам нужда всичко да се случи на секундата. Ще си набележа няколко цели и ще изграждам навици. Като се усетя, че мисля глупости, ще спирам и ще си повтарям като рибката Дори " Просто плувай, просто плувай, не спирай..."
Цунки
Кръглотънтуреста theshire
Няма коментари:
Публикуване на коментар