петък, май 29, 2009

Храна или секс

Чудех се каква музика да си пусна, която да не е един стил, на един изпълнител или нещо от сорта и щракайки из медиа плеъра видях, че може да ги подрежда по години. Пуснах си песни от 1998. И предполагам ще има от всичко. Само на Кайли, Мадона и Лили гледам има цели албуми, те общо взето карат на годинка-албумче, така че каквото и да избера все ще ги има.
Днес не съм ял. И не защото нямам какво, а защото мисля утре да правя секс, а пустите промивки не съм им хванал цаката, защото много рядко ги правя качествени. Досега не съм гладувал с подобна цел, но като за 1-ви път с мойто мъж, не искам да имам никакви притеснения относно това чист ли съм или не и да мога да доставя максимално удоволствие на него, а и на мен, доколкото аз мога да се наслаждавам на секса. Да, много ми е странно аз ли не се отпускам, или просто ерогенните ми зони не работят. Чак се притеснявам понякога, когато се опитвам да ми е хубаво, а на мен по-скоро ми идва да скръстя ръце и да си пусна нещо за гледане, например. Та така, дано глада си заслужава, защото от близо 24 часа не съм ял нищо и не спирам да мисля за храната в хладилника и искрено се надявам да успея да заспя тази нощ без проблеми и без да сънувам гонещи се пилешки кълки.
А, между другото има двама педераста от боулинга, които по принцип са двойка от 7 години някъде, но са адски развратни и не се ограничават с двойки помежду си, а тройки, четворки и така в аритметична прогресия и аз не знам до колко. Та бях водил един приятел на боулинга с мен и те го бяха поканили онзи ден да им оправя телефона. Той обаче реши да бъде разумен и да викне и мен, за да играя ролята на неговата съвест. Онези мисля не знаеха, че и аз ще идвам, и не бяха особено очаровани. Е, поне нищо друго, освен телефона не беше оправено в крайна сметка, но се опитаха да ни подмамят към грях с хубав алкохол, ягоди с мед, хубавата обстановка на скъп апартемент в центъра на София и прочие. Но аз съм семейна, не мога да си позволявам такива неща да правя. Абе общо взето софийкисте гейове за пореден път ме разочароват и се чудя има ли двойка, която рано или късно да не стига до разнообразяване с групови изпълнения. Хетеро двойките не съм забелязъл да правят такива неща, някак са си достатъчни един на друг. Може би защото ги свързват повече неща, защото могат открито да бъдат заедно, да създадат семейство, да имат деца и т.н. Толкова неща, които при гейовете малко трудно стават. Поне в България.
Снощи се видях с по-бившия от миналото лято и се убедих колко е било наложително да скъсаме! Заведох на го на боулинг, аз се видях с някои хора там и ми беше забавно. Но не бих се записал отново да ходя редовно.
Тъй. Май от скука и недохранване тази вечер ще си легна по-рано. И утре продължавам си гладуването, докато (как да го наричам - гадже, приятел?)... хм, слънцето ми, не се върне в България. Аз на всичкото отгоре трябва и да уча, а е отвратително колко много време ми отива в стоене пред компютъра. Подозирам, че за това време можеше да съм научил 2 до 3 пъти повече, ако не беше той.
Ох, не мога, гладът ме разсейва и не мога да мисля. Стига съм писал.

събота, май 23, 2009

Официално се обвързах!

Последните три вечери не съм си спал у нас. Колкото и да се радвам, че си имам някой, който да ме обожава, тези пренощувания някак ми изпиват енергията. Не е моята стая, моето легло, моята баня. Нямам нищо мое, нищо, което да ме кара да се чувствам у дома си. Освен едно момче, което ме обожава. Все още се опитвам да проумея какво толкова очарователно е намерил в мен, защото аз рядко показвам каквито и да било емоции и чувства. На повърхността  (отново)  избиват безбройните ми комплекси, които той не може да разбере. Запозна ме с една част от приятелите си, някои от които са му съквартиранти и роднини. Опитва се да ме интегрира в неговата си среда, но не разбира, че аз с непознати, поне в началото, съм изключително дръпнат и асоциален. Не може да разбере защо не ходя по заведения, не танцувам и не се забавлявам. Добрата стара Линда Гудман предричаше точно такива несъответствия в една връзка между нашите зодии, но засега не се оказват фатални.
Снощи излязохме на разходка, хапнахме, и пихме по коктейл в центъра. И решихме, че официално сме заедно. Мисля, че аз трябва да направя някои компромиси със себе си. Обичам да съм сам, да прекарвам времето си вкъщи пред компютъра и досега той не е имал нещо против да не ходим никъде. Но не може винаги да става както аз искам. Трябва някак да се сдуша с приятелите му, защото той каза, че не иска да дели и да трябва да избира дали да бъде с тях или с мен - иска двете наведнъж. Е, предполагам, че мога да намеря общ език с тях, както и да излизаме от време на време, макар че по въпроса с танцуването не зная какво ще правя. Но за педербала в парка съм навит, звучи ми дори приятно :)
Абе различни сме, това е ясно. И въпреки това се харесваме, което е прекрасно.

сряда, май 20, 2009

Смрък-подсмрък

Ау, хора, това слънце е убийствено. Не стига, че кихам през 30 секунди, носът ми тече като планинска река, а очите и те покрай него, ами сега и така пече, че не можеш да минеш 20 метра без да си се припотил 3 пъти. Изпускам отвсякъде. Пустата му пролет ще ми ебе мамата. Носът ми се зачерви от бърсане, косата ми все така, сякаш по навик, си пада, а аз трябва довечера да се приведа в приличен вид, за да се видя с мъжа си. Отново ще спя у тях, за което много бих се радвал, ако не трябваше да стана в 7, за да стигна 8:20 в университета. Заради една оценка няма да се наспя. Трагедия. След това ми минава последното контролно и официално приключвам за този семестър! И влизам в сесия. Но имам десетина дена до 1-я изпит, така че ще отделя и малко време за почивка. Малко остана, малко... няколко изпита ме делят от това да започна с търсенето на работа, оставането в София, а след някой друг месец ще отида и на концерта на Мадона. Браво на мен!

понеделник, май 18, 2009

Черни мисли no more

И познайте какво? Всичките черни мисли и съмнения, които раждаше моята глава вчера, се оказаха изцяло плод на моето въображение. След по-малко от час, след като написах предишния поуст, мойто мъж се обади. Имах доброто желание да го удуша, но яда ми мина още докато вибрираше телефона :D След това му чух и гласеца, каза ми защо така се е получила цялата ситуация и аз от режим "Ледената кралица" взех да се разтичам по пода. Видяхме се така или иначе, но не успяхме да гледаме "Пепеляшка". Нищо, следващия път. 
И сега ще се захващам да уча, защото се мотам цял следобяд, а нямам правото и времето да го правя предвид кога ми е контролното и колко нищо не знам за него... 

неделя, май 17, 2009

Черни мисли...

И ето една от нашите кокошки напуска борда, за да ходи да работи на  българското черноморието, където вярвам ще ѝ е студено и ще хване лошо настроение, преумора и недоспиване, но затова пък няма да хване никакъв тен! Дори не зная дали имаше намерение да ни каже, че утре заминава... До едно време, макар и да не говореше, поне слушаше, вече и това не върви :/
Аз в момента съм в нервна криза, защото мойто мъж, с което прекарах последните няколко прекрасни дена, си е изключило телефона и цял ден нямам връзка с него. А трябваше да се видим тази вечер. Бива ли да ме държи в такава неизвестност, това е убийствено. Аз съм жена със слаби нерви и слабо сърце...
Днес цял ден чета за контролните идната седмица, ще изпуша вече. Ротори, статори, глупости... И пак нищо не знам, което не ме успокоява особено. 
По това време трябваше да пътувам към центъра и да се радвам на мисълта, че ще гледам анимацията за Пепеляшка от 1950 година с някой, който да гушкам. А наместо това в момента ми се иска да му изтръгна гръкляна, затова че не ми се обажда. 
Ох, психясвам...

Без заглавие

ДА наистина нямам какво да кажа и по дяволите това не е толкова лошо, все пак си имам достатъчно неща на главата за да седна и да си мисля какво още не съм направила. Дори и аз заслужавам малко усамотение било то и от най-добрите си приятели и смятам, че това въобще не е толкова лошо. Когато имам какво да кажа ще го кажа. Утре заминавам в 9:15.

четвъртък, май 14, 2009

Мъж на хоризонта

Тъй. Аз отново съм тук, готов да пиша. Каня се да го направя още от петък, но някак все не ми остава време. Или ще съм навън, или ще трябва да уча, или пък ще си намеря нещо друго за правене. Но не мога току-така да подмина срещата си в петък с момчето, за което бях споменал в един от предните поустове.
Видяхме се в 19ч. на Попа и тръгнахме да се разхождаме. Аз взех да си плещя обичайните глупости, колкото да мине неудобния момент на мълчание, да го накарам да се поотпусне малко. Отидохме в Борисовата, взехме си по бира (аз и бира - знам, знам..) и седнахме на една полянка. И си говорихме, и говорихме... за какво не мога да кажа, но не млъкнахме. След това станахме и тръгнахме за храна. Седнахме в "Уго", където ядох гадна лазаня и продължихме с приказките. Изкарахме си кирливите ризи. Той ми разказа за момичетата, с които е бил, след това и за момчетата, които между другото никак не бяха много. И досега доколкото разбрах връзка с момче не е имал. Колко хубаво :) Аз пък му споделих и за това, че съм правил тройка, за двамата си бивши и каквото още се сетих. Е, не съм изпадал в интимни подробности. Той каза, че не знае защо ми ги говори тези неща, почти никой не знаел някои от историите, които ми разказа. Подозирам, че това е комплимент за мен - изглеждам като човек, на който може да се има доверие. Но защо всъщност съм такава пуста клюкарка не мога да разбера...
Та по едно време докато бях с него съквартиранта ми прати смс, че пак ще пият в стаята и аз вдигнах врява до небето и докато ме изпращаше към спирката, Х (да го наречем условно така), вика "Защо не дойдеш да спиш у нас?". Поколебах се, но едва ли за повече от секунда, защото ми хареса момчето, нямах нищо против да прекарам повече време с него. Отидохме у тях,  показва ми снимки, говорихме си, гледахме се. Трябваше да спя, защото сутринта трябваше да ходя на планинарство, но не исках. Виждах, че и той не иска. Приближавахме се все повече един до друг. Искаше да ме целуне, но не знаеше как да го направи. Реших, че трябва да го побутна малко като изтърсих "Искаш да пробваш как се целувам, нали?". Е, подейства. Мхм, никак не се справя зле. След това реших, че няма смисъл да стоя повече на другото легло, пренесох се при него и тотално се разтопих. Толкова сладко ме гушкаше, че сърчицето ми, което умира за малко нежност, щеше да изхвръкне от вълнение. Не сме спали до 6 сутрина, а в 7 звънна алармата да ставам. И надигнах се някак и се дотътрих до Симеоново и три часа се бъхтах по баирите с официалните си дрехи. Нахвърлях се с кал до ушите, толкова ме мързеше. 
Прибрах се от проклетото планинарство най-накрая по обяд в събота, хапнах и имах доброто намерение да изгледам филма за Лили Иванова, да поуча малко и след това да отида на уговорената среща с другите "сестри". Но ето че се засякохме с Х в скайп, поговорихме и изникна идеята да отида у тях преди срещата. Зарязох Лили, ученето и потеглих. И пак беше много хубаво. Никой досега не се е държал толкова добре с мен. И умирам от ужас, че е прекалено хубаво, за да продължи дълго. След тази ни среща не се виждахме няколко дена. Аз като една истинска Джиджи (He's just not that into you) дебнах около телефона. НО! Той наистина се сещаше да пише, дори ми се обаждаше (изключение?). Аз имах контролно в сряда и се бях заробил вкъщи уж да уча, та се видяхме едва снощи и се разходихме в Южния парк. А там като се стъмни кой да предполага, че може да е толкова приятно. Бяхме си окупирали една пейка и въпреки подозренията, че ни гледат някакви хора, си правихме каквото си знаем. Аз съм очарован. Иска в края на тази седмица да ме покани на романтична вечеря, която сам ще прави. Но аз продължавам да се чудя къде е уловката. Едната е в това, че е стрелец. А другата в това, че сме прекалено различни откъм това каква музика харесваме, какви неща обичаме да правим, къде обичаме да излизаме. Толкова сме различни, че не можем да намерим музика, която да харесва и на двамата. На всичкото отгоре мрази чалгата. Разбирам да няма нищо против, но да я мрази...
Така де, виждали сме само три пъти, зная, рано е да ги мисля тези неща, но при гейовете нещата се развиват със светлинна скорост. Надявам се и симпатиите, които храни към мен, да не изчезнат със същата скорост, с която са се появили. Звучи прекалено много като "любов от пръв поглед", а за нея не чувам хубави неща. 

понеделник, май 11, 2009

theshire най-сетне се записва!

Ах, отивам до тоалетната... Готово. Гладна съм. Толкова за физиологичните ми нужди. Почва голямата клизма, с която аз трябва да измътя поуст! Ах, жестока е моята участ. Главата ми ще каже пук и желето вътре ще потече. Сега хапвам бадеми и отново си мисля какво трябва да правя. Изглежда мозъкът ми вече е прекалено затормозен, за да мога д апиша като едно време, а и признавам си, че повече от всякога си пазя тайните и никак не ми се иска да говоря за себе си. Отново се затварям. Някак си чувствам, че това е най-правилното за сегашния период или може би съм твърде изморена . Дали пък случайно не съм пораснала и вече никога няма да бъда това което бях... Не вярвам да е така. Животът ми се развива. Разказах на Бариерата снощи последните клюки относно облия камък. И така отново няма време да пиша. Трябва д а тръгвам. Няма да казвам, че утре ще довърша започнатото, защото може и да не го направя (естествено). Ставам. Тръгвам. Заминавам.

четвъртък, май 07, 2009

Среднощни случки

Чуйте нещо шик. Вчера се прибирам в общежитието и заварвам единия ми съквартирант да пие и да се напушва в стаята ми с някакви хора, които ме гледаха с изключителен интерес. Но стана им неудобно, може би, че масата беше поръсена с трева и не особено адекватни за по-малко от половин час се изнесоха. Аз се наядох и започнах да си правя курсовата задача. Легнах си към 2ч с някакво подобие на курсова, но бях събуден към 4:30 може би, когато съквартиранта се прибираше. В което няма нищо странно, ако не беше с още някой. Беше си довел момиче. Сипаха си за пиене и взеха да си говорят. Боже, онази шепнеше толкова силно, че всичко ѝ се разбираше и докато бях в просъница чух нещо подобно:
тя: Ти само един съквартирант ли имаш?
той: (той шепнеше много тихо за разлика от нея, трудно му разбирах)
тя: А този е гей, така ли? А той знае ли, че харесва мъже? Ти може да му пускаш от време на време хи-хи.
И така взе да си ме обсъжда, докато се предполага, че спя. Аз както си бях сънен усетих как ми се иска да я удуша, клепачите ми неволно взеха да треперят от яд, не можех да ги контролирам просто. Реших, така както си стоя заспал, да се намеся в разговора и изцепих едно "Чувам те!". Секунда на неловко мълчание, сепнах ги, след което:
тя: Добър вечер.
аз: Дал ти Бог добро.
тя: Няма ли да кажеш нещо?
аз: Не си ме питала нищо, за да ти казвам каквото и да било.
След това направи някакъв коментар, че "са го събудили момчето" и аз изтърсих :
"Не стига, че го събудихте, ами и не спряхте да говорите за него"
тя: Ама аз само каквото съм чувала...
аз: Значи не се налага да показвам.
И се завъртях на другата страна и не продумах повече. Колко прекрасно - съквартиранта върви и тръби, че съм педераст. А този дори не е онзи, на когото съм казал. Това клюката е страшно нещо. 
Оттам нататък повече за мен не проговориха. Но взеха да се натискат, тя го спря. "Кротко!" Очевидно той беше пиян и му се искаше, тя пък се правеше не философ и му развиваше разни теории, че харесвал някаква друга и тя не можела да бъде заместител и бла-бла. А това бяха най-евтините женски номера, които аз, като един уважаващ себе си гей, нямах проблем да засека. Момичето задоволяваше егоистичната си  нужда да се почувства по-велика от някого, като се почувства желана от него и след това го отреже, при което след това с най-голямото си нахалство ще тръгне да го анализира какъв е, що е, защо го прави и прочие. Аматьорски манипулаторски номера, които да прилагаш върху пиян, възбуден, полузаспал студент не е от особена трудност. Не че той беше по-цвете от нея. Правеше се на чувствителен и наранен от друго момиче и накрая се стигна до там, че ѝ се молеше на вратата да остане, а аз макар да бях със затворени очи и да беше тъмно, виждах самодоволната ѝ усмивка, че е постигнала целта си. В такива случаи си мисля, че дори да съм гей, аз съм сто пъти по-нормален от такива хора. Имайте малко достойнство, моля ви!

вторник, май 05, 2009

Анонимните психари

Отчаян опит да си довърша протокола и да направя нещо по курсовата. Съвестта беше залъгана, но насреща няма нищо. Гледах новоизлезлият епизод на "Отчаяни съпруги" - вълнуващо. Говорих с един приятел, с който отново обсъждахме мъжете в нашия живот и какво да ви кажа - за пореден път се убеждавам колко по-трудно и по-различно е в гей средите. Дето вика той - и двамата един кур сме яли. Буквално. 
Досега съм се запознавал точно с двама гея, които са ме докарвали до истинска истерия и омаломощеност. И двамата се казват по един и същи начин. Да не кажа и че са почти на една и съща възраст. Различното е, че действат на двата полюса - докато единият е чисто откровен, че иска да прави секс с теб и не те кара да си мислиш, че очаква нещо повече (чиста работа), другият те омайва, кара те да го харесаш, после те кара да си мислиш, че той те е харесал... и докато вече витаеш из облаците, че си намерил някой толкова прекрасен, някой това свестен, се оказва, че не ти отговаря, не ти вдига телефона, просто изчезва. И точно в момента, в който решиш да се откажеш, да го зарежеш в миналото, той с един лек замах пуска мухата отново, за да може да му се влачиш след гъза още известно време. Това не го е правил само с мен, цяла София го знае копелето. И в същото време съумява да запази някак анонимността си. На един се представя по един начин, на друг - по втори. За едни е зодия овен, за втори - лъв, за трети - близанци. Аз обаче също си имам граници на търпението и достигна ли ги  съм изключително краен. Психарят, който зарибява цяла София отдавна е в миналото, макар и на цената на много нерви. Другият, ебливият, още е в процес на забравяне. По някакво стечение на обстоятелствата до секс така и не стигнахме, за което аз лично се радвам, колкото и да ми го рекламират като невероятен любовник. Казах му, че повече няма да го виждам. Усетил обаче, че може да бъде забравен, доколкото разбрах, ще се опита да ми вкара разни филми. Ще ме търси, ще ме накара да се чувствам желан, ще поиска да спи с мен. Да, една от причините да не иска да ме загърби толкова лесно е, че просто така и не си легнах с него. А не защото съм невероятен човек, или защото имаме какво толкова да си кажем. Съжалявам, но нали в предишния поуст си разясних становището за секса. Бройкаджийството не е за мен. Камо ли аз да съм сред нечии бройки. В крайна сметка който не го е поискал - той не го е имал. Мога да го имам винаги и то без да полагам никакви усилия. Без дори да си плащам. А се страхувам, че прекалено много от гейовете са на същия принцип. Покажете ми този поуст, ако някога започна да заприличвам на някой от тях, моля ви. Искам да си запазя гордостта, достойнството и всичко, което изхожда от това какви са принципите ни и дали ги спазваме. Защото накрая ни остават само те, нали...?

ето ме и мен

Най-накрая успях и аз да се включа в невероятния наплив от публикации :P Та, наздраве за новото място, с въображаема чаша с мартини и танцуваща маслинка, поздравявам цялата група. До сега бях на малко женско клюкарене. Това нещо просто ми е в кръвта. Може да съм лишена от всички женски оръжия като кокетничество, флиртуване и играене на номера, но явно моята фея ористница е решила да ме компенсира с клюкарски език :) Добра компенсация, нали?
Тази вереч съм сама, ууаааууу! Най-вероятно ще я прекарам в превеждане на тъп текст по английски. Дори порното е по-добра алтернатива пред това! Даже започвам сериозна да се замислям над идеята :) Но все още е твърде рано, не са пуснали забраненото каналче за тийнейджъри с влажни гащи!
Сутрина идеята за усомотение ми се стори много добра, но сега започвам да се разколебавам. Май не съм чак толкова саможива за колкото се мисля! Само да не взема да призная този срамен факт и пред чужди лица. Ще взема да си разваля реномето :)
А човек за какво живее? Само за единия красен и лъжлив образ живурка (поздрави на леличка)!

понеделник, май 04, 2009

Моите мили съавторки са изключително активни и си скъсват задниците от писане! Не мога да ги принудя, какво да направя!? А като гледам, очертава се аз да съм единствения, който ще си пише тук, понеже едната заминава да работи в Слънчев бряг, другата учи нон-стоп, а третата просто няма интернет. А моя милост, която не работи, не си пипва учебниците и денонощно кисне в интернет, ще гледа да драска от време на време.

Аз имам да предавам курсова до края на седмицата, по която идея си нямам какво да се прави. Няма и кого да питам и лееекинко се притеснявам. Съвестта неприятно стърже някъде там, но аз упорито продължавам да я натискам с крак с надеждата, че ако тя не се обажда всичко ще бъде наред. 

Искам вече да се прибирам в София. Имам дори вече уговорка за среща с едно момче, което се очертава да бъде доста приятно, но докато не го видя на живо нищо категорично не мога да кажа. По толкова срещи съм ходил, чак бройката не им помня. Важното е, че практиката при мен не е да ходя по срещи, за да правя секс с хората. А и след толкова критики, които съм отправил срещу хора, които го правят, ще е изключително лицемерно аз да тръгна да го правя. Признавам, опитвал съм веднъж. И може би пак бих го направил, но не заради спорта, заради бройката или заради други подобни подбуди. Сексът без чувства, сексът без отношение - това не е секс. Удоволствието е стократно по-малко и приключва в момента, в който свършиш. А аз искам да продължава и след това. Не да нахлузя дънките, да се сбогувам с човека и никога да не го чуя и видя повече.

Тъй, ще ходим на обяд у баба, после ще се виждаме с гърлите. Май отдавна не се е събирал целия курник на едно място :)

събота, май 02, 2009

За Бариерата

След като сме решили, че ще започваме всичко отначало трябва да има някаква промяна и при мен. Какво ще е новото ли? Хмм, да видим. Мислех си, че на мен лично ми трябва място, където спокойно мога да говоря за това, че съм педераст (като не влагам нищо лошо в думата, в крайна сметка дали ще го наречеш гей, педал или педераст - все едно и също е). Но в същото време ще е малко трудно да го правя, след като не мога (или поне не би било редно) да замесвам и други хора, които не желаят публичност. Бариери - навсякъде. По принцип старият ни блог никой не го чете, така че не вярвам да има такава опасност и за новия. И все пак ми е малко странно да говоря за това, ако не знам кой ще го прочете. Виждал съм, че има други тематични блогове - някой си krijs, например, намира за безкрайно занимателно да споделя с всички това колко е гей и как целия свят се върти около него. Май. Поне така си мисля, макар че не съм чел почти нищо от безбройните му шедьоври. Е, вероятно при мен ще е същото. Аз също живея в заблудата, че светът се върти около мен, но, както може да се предположи, такива прояви от страна на трети лица ми се струват досадни и смешни. Което само по себе си ме прави изключителен егоист. Любима тема на разговор - аз, любим обект за обсъждане - отново аз; чии проблеми са най-големи - моите; кой има нужда от най-много внимание - аз, аз и АЗ; кой все го пренебрегват, отхвърлят и след всяка лоша дума драматизира и го преживява с дни - каква изненада, отново аз. Ние, гейовете, сме жалки понякога...

петък, май 01, 2009

Едно ново начало

Искаше ни се да започнем нещо ново, нещо различно... И ето, стигнахме до извода, че трябва да си направим нов блог, на ново място. Не зная дали е най-блестящата ни идея, но след известни колебания решихме да зарежем добрият стар blog.com (който с прискърбие трябва да съобщим, че не става за нищо и е пълна мистерия защо не сме го сменили последните две години) и да си открием регистрация тук. 

Кои сме ние?
Ние сме група приятелки (едната приятелка е педераст), които поради дистанционната бариера (разпръснати сме в три различни града), търсят място, където да могат спокойно да клюкарят, като по този начин дружките им да могат да са в течение на текущите събития. Разбира се, не се очаква да бъдем редовни в писането, понеже телефонните разговори доста поевтиняха, но има моменти, когато не всичко може да се каже по телефона, не винаги има кой да те слуша, нито пък да звъниш на хората посред нощите е уместно. И ето тук идва ролята на блога...

Защо "Курникът"?
Мисля, че не е трудно да се досети човек. Какво става, когато се съберат много жени (да не забравяме и моя милост) на едно място? Курник. Споделяне, смях, надвикване, "кълване". Нямаме тайни помежду си, остава въпросът дали ще ги разкрием и във виртуалното пространство.

За какво ще пишем?
Нямам си ни най-малка идея. Всеки ще пише за това, което го вълнува на момента.

Хванете се дружно за ръце и скачайте.

Мразя го този свят и тези хора. Отвратена съм от почти всичко. Това не е живот, а състезание по надяждане. Търся справедливостта и не я нами...